Специалист Шекли Роберт

— Опитайте.

— Разбира се — съгласи се Тласкача. — Предполагам, че и без това скоро ще се събудя.

Затвориха Кораба и се подготвиха за излитане. В това време Тласкача си говореше сам.

— Странно — каза той. — Помислих си, че да прекарам отпуската си сред природата на палатка ще е добра идея, а се получи някакъв кошмарен сън.

Машината издигна Кораба във въздуха. Стените се затвориха херметично, а Окото започна да ги води по определената траектория.

— Сега сме в открития космос — каза след малко Говорещия. Слушаше Тласкача и се надяваше умът му да издържи на напрежението. — Окото и Мислещия ще дадат посоката, аз ще ви я предам, а вие ще тласнете Кораба по нея.

— Вие сте смахнати — промърмори Тласкача. — Сигурно сте попаднали на друга планета. Ще ми се кошмарите да приключат.

— Сега сте в Кооперацията — каза му Говорещия отчаяно. — Ето посоката. Тласкайте!

За миг Тласкача не направи нищо. Постепенно изплуваше от света на фантазиите и започваше да си дава сметка, че всичко наоколо е реалност, че не сънува в края на краищата. Почувства Кооперацията. Окото на Мислещия, Мислещия на Говорещия, Говорещия на Тласкача — всички в пълна координация със Стените и помежду си.

— Какво е това? — попита той. Почувства единството на Кораба, огромната топлота, близостта, постижима само в Кооперацията.

Тласна.

Не се случи нищо.

— Опитайте пак — помоли го Говорещия.

Тласкача напрегна ума си. Там откри дълбок кладенец, пълен със съмнения и страх. Вгледа се в него и видя собственото си измъчено лице.

Мислещия го освети, за да го види по-добре.

Тласкачите бяха живели с този страх и с тези съмнения векове наред. Бяха живели чрез страха, бяха убивали чрез съмнението.

Ето това беше органът на Тласкача!

Човек, специалист, Тласкач… включи се изцяло в Екипажа, смеси се с членовете му, прегърна мислено Мислещия и Говорещия.

Изведнъж Кораба полетя напред със скорост осем пъти по-голяма от скоростта на светлината и продължи да се ускорява.