Страж-птица Шекли Роберт
Когато Гелсън влезе, видя, че другите производители на страж-птици вече се бяха събрали. Бяха всичко на всичко шестима — без самия него — и в стаята плуваше синкавият дим на скъпи цигари.
— Здрасти, Чарли — извика един от тях, когато той застана на вратата.
Останалите прекъснаха разговора си, колкото бегло да му махнат за поздрав. Припомни си с кисела усмивка, че като производител на страж-птици той вземаше участие в спасението. Това бе нещо изключително. Трябваше да си уредиш официален договор с правителството, ако искаш да спасиш човешката раса.
— Представителят на правителството все още не е пристигнал — съобщи му един от присъстващите. — Очакваме го всеки момент.
— Ще ни дадат зелена улица — обади се друг.
— Хубаво — Гелсън се настани на един стол до вратата и огледа стаята.
Събрали се бяха като на конференция или на събор на млади скаути. Шестимата компенсираха малкия си брой с внушителен телесен обем. Президентът на Саутърн Консолидейтид не щадеше дробовете си да рекламира дългия живот на страж-птицата. Двамата президенти, на които говореше, се усмихваха и кимаха. Единият се опитваше да го прекъсне, за да съобщи резултатите от теста, изследващ находчивостта й, докато другият описваше новото устройство за зареждане.
Останалите трима мъже образуваха своя собствена групичка, която също изказваше възхвали по адрес на страж-птицата.
На Гелсън му направи впечатление, че всички стояха гордо изправени и с вдигнати глави, подобно на спасители, за каквито се смятаха. Но не го намери за смешно.
Допреди няколко дни и той самият се чувстваше така. Мислеше за себе си като за възпълен, леко оплешивял светец.
Въздъхна и запали цигара. При започването на проекта бе също толкова ентусиазиран. Спомни си, че каза на Макинтайр, главния конструктор: „Това е началото на нова ера, Мак… Решението е птица-страж.“ А Макинтайр кимна в знак на дълбоко разбиране — още един новоизлюпен привърженик на идеята.
Колко прекрасно изглеждаше всичко тогава! Просто и надеждно решение на един от най-големите проблеми на човечеството, решение, затворено в половинкилограмова кутия от метал, кристали и пластмаса.
Може би това именно бе причината, поради която се съмняваше сега. Гелсън подозираше, че проблемите на хората не се решават толкова лесно. Някъде трябваше да има уловка.
В края на краищата убийството бе твърде стар занаят, а страж-птицата — свръхмодерно решение.
— Джентълмени…
Бяха говорили толкова разпалено, че никой не забеляза влизането на представителя на правителството. Изведнъж стаята утихна.
— Джентълмени — рече закръгленият държавен служител, — президентът, със съгласието на Конгреса, нареди да се сформират бригади от страж-птици във всеки град и всяко село на страната.
Мъжете нададоха спонтанен победен вик. В крайна сметка дава им се възможност да спасят света, каза си Гелсън и с безпокойство се запита отново какво нередно имаше във всичко това.
Внимателно изслуша пратеника на правителството, който обясни схемата за разпределение. Страната трябваше да се раздели на седем области, всяка от които да се снабдява и обслужва от един производител. Това, разбира се, означаваше той да притежава монопол, но явно бе необходимо. Правеше се за защита на обществените интереси, както при телефонните услуги. Не можеше да има конкуренция при разпространението на страж-птиците. Те служеха на всички.
— Президентът се надява — продължи представителят на правителството, — че в най-кратък срок птиците ще влязат в действие навсякъде. Ще разполагате с най-високи приоритети за получаване на стратегически метали, работна ръка и всичко останало.
— Колкото до мен — заяви президентът на Саутърн Консолидейтид, — надявам се да доставя първата партида страж-птици още до края на седмицата. Всичко е готово за производството им.
И другите не бяха по-назад. Заводите бяха подготвяни да произвеждат страж-птици в продължение на месеци. Всички стандартизирани устройства бяха съгласувани прецизно и се изчакваше единствено разрешението от страна на президента.
— Чудесно — отвърна представителят. — Ако това е всичко, мисля, че… Въпрос ли има?
— Да, сър — каза Гелсън. — Искам да знам дали моделът, който ще произвеждаме, е сегашният.
— Естествено — отговори представителят. — Той е най-усъвършенстван.
— Имам възражение — Гелсън се изправи. Колегите му го погледнаха гневно. Очевидно той задържаше настъпването на златната епоха.
— Какво е възражението ви? — попита представителят.
— Нека най-напред кажа, че аз стопроцентово ще подкрепя машина, която да спре убийствата. Отдавна е назряла нуждата от нея. Възразявам единствено срещу схемите за самообучение на страж-птицата. На практика те помагат на машината да оживее, като й дават псевдосъзнание. Не мога да се съглася с това.
— Но, мистър Гелсън, вие сам твърдяхте, че птицата няма да е напълно ефикасна, ако не се въведат тези схеми. Без тях се очаква тя да може да предотврати само около седемдесет процента от убийствата.
— Знам това — рече Гелсън, явно чувствайки се ужасно неудобно. — Мисля обаче, че от морална гледна точка можем да създадем опасност, като позволим на една машина да взема решения, които са право единствено на хората — допълни той, без да отстъпва.
— Е, хайде, Гелсън — намеси се един от президентите на корпорации. — Няма нищо подобно. Страж-птицата само ще следи за спазването на тези решения, които са били взети от справедливи и честни мъже още в най-древни времена.
— Мисля, че това е вярно — подкрепи го представителят. — Но аз разбирам как се чувства мистър Гелсън. Жалко е, че трябва да поверим решаването на човешки проблем в ръцете на машина, а още по-тъжно е, че една машина трябва да прилага на практика нашите закони. Но недейте да забравяте, мистър Гелсън, няма друга възможност да бъде спрян един убиец, преди да извърши убийство. Не би било справедливо спрямо многото невинни хора, убивани всяка година, ако решим да ограничим страж-птиците по философски съображения. Не сте ли съгласен?
— Прав сте, предполагам — с нежелание призна Гелсън. Хиляди пъти си бе втълпявал всичко това, но нещо продължаваше да не му дава мира. Навярно трябваше да обсъди въпроса с Макинтайр.
Когато съвещанието свърши, една мисъл го осени и го накара да се подсмихне.
Много полицаи щяха да останат без работа!
— Е, какво ще кажете за това? — попита лейтенант Селтрикс. — Цели петнадесет години съм работил в „Убийства“, а сега ме замества машина. — Той избърса чело с едрата си червена ръка и се облегна на бюрото на капитана.
— Не е ли чудесно нещо науката?
Другите двама полицаи, също бивши служители на отдел „Убийства“, кимнаха мрачно.
— Не се безпокой, Селтрикс — рече капитанът. — Ще ти намерим място в „Кражби“. Там ще ти хареса.
— Просто не мога да го преглътна — оплака се Селтрикс. — Някакъв си боклук от ламарина и пластмаса щял да разкрие всички престъпления.
— Не е точно така — отвърна капитанът. — От страж-птиците се очаква да предотвратяват убийствата, преди те да бъдат извършени.
— Че какви престъпления ще са тогава? — попита един от полицаите. — Искам да кажа, че човек не може да бъде обесен за убийство, преди да го е извършил, нали?
— Не е там работата — обясни капитанът. — Птиците трябва да спрат човека, преди да извърши убийство.
— И тогава никой няма да го арестува? — поинтересува се Селтрикс.
— Не знам как смятат да се справят с това — призна капитанът.
Всички замълчаха за известно време. Капитанът се прозина и погледна часовника си.
— Онова, което не разбирам — поде отново Селтрикс, продължавайки да се обляга на бюрото, — е как точно го правят. Откъде е започнало всичко това, капитане?
Капитанът се вгледа в лицето на Селтрикс за следа от ирония. В крайна сметка вестниците от месеци пишеха за страж-птиците. Но после си спомни, че Селтрикс, както и останалите като него почти не четяха друго освен спорта.
— Значи — започна капитанът, като се опитваше да си припомни какво бе чел в притурките на „Сънли“ — тези учени работили в областта на криминалистиката. Изучавали поведението на убийците, за да разберат какво ги подтиква. Така открили, че мозъците на убийците излъчват особен вид вълни, различаващи се от тези на другите хора. Също така жлезите им реагират странно. Всички тези симптоми се появяват, когато се готвят да извършат убийство. По-нататък учените изобретили специална машина, на която да мига червена светлинка или нещо подобно, когато се излъчват такива мозъчни вълни.
— Учени! — въздъхна горчиво Селтрикс.
— И така, след като създали тази машина, не знаели какво да правят с нея. Била твърде голяма, за да се движи, а убийци едва ли някога щели да попаднат достатъчно близо, че да накарат светлината да мига. Тогава направили по-малък модел и извършили опити с него в няколко полицейски участъка. Мисля, че са го изпитвали някъде и в нашия щат. Но машината не работела особено добре. Не можели да стигнат навреме до местопрестъплението. Затова измайсторили страж-птиците.
— Не мисля, че ще спрат някой убиец — обади се един от полицаите.
— Ще го спрат, и то с голяма сигурност. Видях резултатите от изпитанията. Могат да го надушат, преди да е извършил престъплението. А когато го настигнат, удря го силен ток или нещо подобно. Това ще го спре.
— Ще закриете ли отдел „Убийства“, капитане? — попита Селтрикс.
— Не — отвърна капитанът. — Ще оставя един малък екип, докато видим как се справят тези птичета.
— Ха! — подсмихна се Селтрикс. — Малък екип. Това е смешно.
— Така е — рече капитанът. — Във всеки случай ще задържа няколко човека. Изглежда, че птиците не спират всички убийства.
— Защо не?
— Някои от убийците не излъчват тези мозъчни вълни — отговори капитанът, мъчейки се да си спомни какво бе казано в една от статиите. — Май жлезите им не работят или нещо подобно.
— А какви именно не спират? — запита Селтрикс с професионално любопитство.
— Не знам. Но чух, че са оправили проклетите птици, така че скоро ще ги спират всичките.
— Как ще стане това?
— Учат се. Имам предвид страж-птиците. Също като хората.
— Шегувате ли се?
— Ни най-малко.
— Хубаво — каза Селтрикс, — но мисля, че все пак ще държа стария патлак смазан. Просто за всеки случай. Не може да им се вярва на тези учени.
— Правилно.
— Птичета! — прихна Селтрикс.
Страж-птицата се виеше над града, описвайки голяма плавна дъга. Алуминиевото й тяло блестеше под утринните лъчи, слънчеви зайчета играеха по неподвижните й крила. Летеше съвсем безшумно.
Безшумно, но всичките й сетива действаха. Вграденото кинестетично устройство й показваше къде се намира и направляваше търсенето по дълга крива.
И изведнъж нещо се случи! Електронните органи светкавично засякоха сигнал. Корелационният център направи проверка, като го съпостави с данните за електрически и химически признаци в паметта си. Задейства се някакво реле.
Страж-птицата се спусна по спирала, като приближаваше към все по-засилващия се сигнал. Тя надушваше секретирането на жлезите, вкусваше отклоняващата се от нормата мозъчна вълна.
В пълна бойна готовност и със заредено оръжие, тя направи още един кръг и пикира под ярките лъчи на сутрешното слънце.
Динели бе толкова съсредоточен, че не забеляза спускането на страж-птицата. Извадил пистолета си, той гледаше умоляващо едрия бакалин.
— Не ме доближавай!
— Малък въшлив негодник — рече бакалинът и пристъпи крачка напред. — Искаше да ме ограбиш? Здрава кост няма да оставя по хилавото ти тяло.
Бакалинът, твърде глупав или твърде смел, след като не обърна внимание на заплашващия го пистолет, се приближи още към дребния крадец.
— Хубаво — каза Динели, изпаднал в неконтролируема паника. — Щом го искаш, мухльо, ще си го…
Мълния го удари през гърба. Пистолетът отлетя и разби витрината със закуски.
— Какво, по дяволите…? — възкликна бакалинът, вперил поглед в зашеметения крадец. Но после мярна блясъка на сребърни крила. — А, мътните да ме вземат. Тези страж-птици наистина работят!
Проследи крилата, докато те не изчезнаха в небето. После телефонира на полицията.
Страж-птицата отново заописва своята широка търсеща дъга, Мисловният й център анализира фактите, които бе научил за убийството. Не всички от тях му бяха известни преди.
Сигнализира тази нова информация на останалите страж-птици, а те предадоха в отговор своите данни.
Сега, когато птиците слизаха една след друга от конвейера, Гелсън си позволи да се отпусне. Заводът му сякаш пулсираше със силно, ритмично боботене. Поръчките се изпълняваха навреме, като се даваше предимство на големите градове в областта, докато не се задоволят и най-малките селца.
— Върви като по мед и масло, шефе — рече появилият се на вратата Макинтайр. Току-що бе привършил обичайната си проверка.
— Хубаво. Сядай.
Едрият инженер седна и запали цигара.
— Отдавна се занимаваме с тази работа — каза Гелсън, не знаейки откъде да започне.
— Да, така е — съгласи се Макинтайр. Облегна се назад и всмукна дълбоко. Беше един от инженерите консултанти на първия модел на страж-птицата. Преди шест години. Оттогава работеше за Гелсън и бяха станали добри приятели.
— Това, което искам да обсъдим, е… — Гелсън млъкна за момент. Не знаеше как да изрази мислите, които се въртяха в ума му. Вместо това запита: — Какво ти е мнението за птиците, Мак?
— Кое, моето ли? — инженерът се усмихна нервно. Още от зараждането на идеята бе мислил за страж-птиците, дори когато ядеше, пиеше и спеше. Но никога не бе смятал за нужно да има някакво определено мнение за тях. — Е, мисля, че са страхотни.
— Не това имам предвид — отвърна Гелсън. Едва сега осъзна, че желаеше някой да разбере гледната му точка. — Искам да кажа, дали не смяташ, че в мислещите машини може да се крие някаква опасност.
— Не мисля така, шефе. Защо питаш?
— Виж, аз не съм учен, нито инженер. Просто се заех с икономическите въпроси около производството им и ви оставих да се грижите за останалото. Като непредубеден човек обаче страж-птиците започват да ме плашат.
— Няма причини за това.
— Не ми харесва идеята за самообучаващите се схеми.
— Защо? — миг по-късно Макинтайр се усмихна отново. — Знам. Ти си като другите хора, шефе, страх те е, че машините могат да се събудят и да кажат: „Какво правим тук? Я да поемем управлението на света в свои ръце.“ Така ли е?
— Може би има нещо такова — призна Гелсън.
— Това е изключено — каза Макинтайр. — Страж-птиците са сложни устройства, но един компютър в Масачузетския технически университет е много по-сложен. А той няма никакво съзнание.
— Няма. Но птиците могат да се самообучават.
— Естествено, както могат и всички нови компютри. Нима мислиш, че те ще се съюзят с тях?
Гелсън се ядоса на Макинтайр, а още повече на самия себе си.
— Известно е, че страж-птиците могат да прилагат на практика наученото. И никой не ги контролира.
— Ето какъв бил проблемът — рече Макинтайр.
— Мислех да се откажа от производството на птици-стражи — едва сега Гелсън си даде сметка какво искаше.
— Слушай, шефе — каза Макинтайр. — Искаш ли да знаеш мнението на един инженер?
— Нека да го чуем.
— Птиците не са по-опасни от лека кола, компютър на IBM или термометър. Те имат точно толкова собствено съзнание и воля, колкото и тези неща. Конструирани са да отговарят на дадени сигнали и да извършват определени действия, когато получат тези сигнали.
— Ами самообучаващите се схеми?
— Без тях не може — заяви спокойно Макинтайр, сякаш обясняваше на десетгодишно дете. — Предназначението на страж-птиците е да осуетят всички опити за убийство, нали? Е, обаче само някои убийци излъчват такива сигнали. За да бъдат спрени всичките, птиците трябва да търсят нови определения за убийство и да ги допълват към онези, които вече знаят.
— Мисля, че това не е човешко — възрази Гелсън.
— И тъкмо това му е най-хубавото! Страж-птиците нямат чувства. Те не разсъждават като хора. Човек не може да ги подкупи, нито да ги упои. Но също така не трябва да се страхува от тях.
Интеркомът на бюрото изписука. Гелсън не му обърна внимание.
— Всичко това го знам — рече той. — И все пак понякога се чувствам като този, който е открил динамита. Мислил е, че ще бъде използван само за разбиване на пънове.
— Ти обаче не си изобретил страж-птиците.
— Но съм морално отговорен, че ги произвеждам.
Интеркомът изписука още веднъж и Гелсън натисна раздразнено един от бутоните.
— Пристигнаха отчетите за първата седмица от работата на страж-птиците — съобщи секретарката му.
— И как изглеждат?
— Чудесно, сър.
— Изпрати ми ги след петнайсетина минути — Гелсън изключи интеркома и се обърна отново към Макинтайр, който чистеше ноктите си с клечка кибрит. — Не смяташ ли, че това е типична черта на човешкото мислене? Машината-бог? Електронният баща?
— Шефе — отвърна Макинтайр, — мисля, че трябва да се запознаеш по-подробно с устройството на птицата. Знаеш ли какво е вградено във въпросните схеми?
— Само най-общо.
— Първо, там е заложена цел. Да се попречи на живите организми да извършват убийство. Второ, убийството може да се определи като акт на насилие, включващ счупване, осакатяване, изтезаване или спиране по друг начин на жизнените функции на един жив организъм от друг жив организъм. Трето, повечето убийства могат да бъдат засечени по дадени химически и биоелектрически промени. — Макинтайр спря, за да запали нова цигара. — Такива са условията, които определят основните функции. Освен тях, има още две специално за самообучаващите се схеми. Четвърто, срещат се живи организми, които могат да извършат убийство, без да са налице признаците, споменати в условие три. Пето, последните могат да се разпознаят въз основа на данни, отговарящи на условие две.
— Ясно — кимна Гелсън.
— Разбираш ли как е обезопасено всичко?
— Допускам, че е тъй — Гелсън се поколеба за момент. — Предполагам, че няма друго.
— Да — рече инженерът и излезе.
За известно време Гелсън остана замислен. В страж-птиците не можеше да има нищо опасно.
— Донеси ми отчетите — каза той по интеркома.
Високо над осветените постройки на града кръжеше птица-страж. Беше тъмно, но тя можеше да види в далечината друга като нея, а по-нататък още една. Градът бе доста голям.
За да се предотврати убийство…
Сега трябваше да се следят повече признаци. По невидимата мрежа, която свързваше всички птици, се предаваше непрекъсната информация. Нови данни, нови начини за откриване на намеренията за убийство.
Там! Сигнал! Две страж-птици пикираха едновременно. Едната бе доловила сигнала само част от секундата по-рано от другата. Тя продължи да се спуска, докато втората наблюдаваше.
Условие четири, срещат се живи организми, които могат да извършат убийство, без да са налице признаците, споменати в условие три.
Благодарение на новата си информация и чрез екстраполиране страж-птицата знаеше, че този човек се готви за убийство, въпреки че липсваха характерните химически и електрически признаци.
Изострила всичките си сетива, тя приближи към заподозрения.
Откри каквото търсеше и пикира.
Роджър Греко се бе облегнал на сградата с ръце в джобовете. В лявата стискаше хладната дръжка на пистолет четиридесет и пети калибър. Греко търпеливо чакаше.
Не мислеше за нищо особено, просто си почиваше, опрял гръб на стената и очаквайки един човек. Греко не знаеше защо той трябва да бъде убит. Не го и интересуваше. Липсата на любопитство бе едно от неговите качества, които се ценяха. Другото бе умението му.
Един куршум трябваше да пробие главата на човек, когото не познаваше. Задачата нито го възбуждаше, нито го отвращаваше. Просто бе работа като всяка друга. Убил си човек — какво от това?
Когато жертвата му излезе от съседната сграда, той извади пистолета от джоба си. Свали предпазителя и прехвърли оръжието в дясната си ръка. Все така не мислеше за нищо, когато се прицели…
И бе повален.
Греко помисли, че е прострелян. С мъка се изправи на крака, огледа се и с премрежени очи се прицели в жертвата си.
Отново бе повален.
Този път се опита да стреля, както лежеше на земята.
Дори за момент не помисли да се откаже, защото бе професионалист.
При следващия удар изгуби съзнание. Завинаги, защото дългът на страж-птицата повеляваше да предпази обекта на насилие — на каквато и да е цена за убиеца.
Жертвата стигна до колата си, без да забележи нищо особено. Всичко бе станало без никакъв шум.
Гелсън се чувстваше доста добре. Страж-птиците работеха отлично. Престъпленията, свързани с насилие, бяха намалели два пъти и продължаваха да намаляват. Тъмните улички вече не предизвикваха ужас. Нямаше нужда да се заобикалят парковете и игрищата след смрачаване.
Все пак оставаха, разбира се, обирите. Дребните кражби процъфтяваха, също както злоупотребите, незаконното присвояване, измамите и стотици други криминални престъпления.
Това обаче не бе толкова важно. Загубени пари можеха да се възвърнат, но загубен живот — никога.
Гелсън бе готов да признае, че е сгрешил по отношение на птиците-стражи. Те вършеха работа, която не бе по силите на хората. Същата сутрин се появи първият намек за нещо нередно.
Макинтайр дойде в кабинета му. Мълчаливо застана пред бюрото на Гелсън. Изглеждаше загрижен и леко притеснен.
— Какво има, Мак? — попита Гелсън.
— Една от страж-птиците е повалила работник в кланицата. В безсъзнание е.
Гелсън се замисли за момент над казаното. Да, птиците биха го направили. Вероятно с новите им самообучаващи се схеми те са определили убиването на животни като убийство.
— Кажи на касапите да механизират работата си — рече Гелсън. — И аз самият никога не съм харесвал този занаят.
— Добре — отвърна Макинтайр, като присви устни. После вдигна рамене и излезе.
Гелсън остана прав до бюрото си, потънал в размисъл. Не можеха ли птиците да правят разлика между убиец и човек, изпълняващ законната си работа? Не, очевидно не. За тях убийството си беше убийство. Без изключения. Намръщи се. Това можеше да наложи известна пренастройка на самообучаващите се схеми.
Но не твърде голяма, реши веднага той. Просто трябва да се научат да различават малко по-добре нещата.
Седна отново и се зарови в документите, като се опитваше да избегне пробуждането на стари страхове.
Вързаха затворника на стола и прикрепиха електрода към крака му.
— O-о, о-о — простена той, едва съзнавайки какво правят.
Поставиха шлема върху бръснатата му глава и затегнаха последните ремъци. Затворникът продължи тихо да стене.
В този момент се появи страж-птица. Никой не знаеше как бе влязла. Затворите са големи и здрави постройки, с множество заключващи се врати, но птицата бе тук.
За да предотврати убийство.
— Махнете това нещо! — извика директорът на затвора в посегна към ключа. Страж-птицата го просна на земята.
— Спри! — извика един от пазачите и сам хвана ключа. Но и той се свлече на пода редом с директора.
— Това не е убийство, идиотска птица такава! — ревна друг пазач и извади пистолет, за да застреля кръжащия бляскав метален предмет.
Предвидила намерението му, страж-птицата го запрати към стената.
В стаята настъпи тишина. След малко човекът с шлема започна да се киска. После спря.
Птицата стоеше на пост, висейки във въздуха…
Грижеше се да не бъде извършено убийство.
По мрежата на страж-птиците пристигаха нови и нови данни. Неконтролирани, независими, хилядите птици-стражи ги получаваха и действаха в съответствие с тях.
Счупване, осакатяване или спиране по друг начин на жизнените функции на един жив организъм от друг жив организъм. Действия, които трябва да се предотвратят…
— Дий, дяволите да те вземат! — извика фермерът Олистър и отново вдигна камшика. Конят се подплаши, а каруцата изскърца и се заклати, когато той свърна встрани.
— Дий, дръглива кранто! — изрева фермерът и отново вдигна камшика.
Но не успя да го спусне. Винаги нащрек, доловила насилие, една страж-птица го събори от седалката на каруцата.
Жив организъм? Какво е жив организъм? Птиците-стражи разширяваха определенията си, като научаваха все повече и повече факти. А това, разбира се, им създаваше и повече работа.
Сърната едва се забелязваше в края на гората. Ловецът вдигна пушката си и внимателно се прицели.
Но нямаше време да стреля.
Със свободната си ръка Гелсън изтри потта от лицето си.
— Добре — рече той по телефона. Изслуша потока ругатни от другата страна и внимателно постави слушалката обратно върху апарата.
— Този пък за какво? — попита Макинтайр. Беше небръснат, с разхлабена вратовръзка и незакопчана риза.
— Още един рибар — отвърна Гелсън. — Изглежда, птиците не го оставят да лови риба, въпреки че семейството му умира от глад. Иска да знае какво ще предприемем.
— Колко случая станаха вече?
— Не знам. Не съм гледал пощата.
— Е, аз открих къде е проблемът — каза Макинтайр мрачно, с вида на човек, който си е изяснил как точно е вдигнал във въздуха Земята, макар и твърде късно.
— Нека да чуем.
— Всички бяха на мнение, че трябва да се предотвратят всякакъв вид убийства. Решихме, че птиците ще мислят като нас. А е трябвало много точно да определим условията.
— За което пък, предполагам — каза Гелсън, — е било необходимо да знаем със сигурност причините за убийствата. Но ако ги знаехме, нямаше да имаме нужда от страж-птиците.
— О, мисля, че нещата са по-прости. Необходимо е само да им се каже, че някои постъпки, които приличат на убийства, всъщност не са такива.
— Но защо пречат на рибарите? — запита Гелсън.
— А защо да не го правят? Рибите и животните са живи организми. Просто ние не мислим, че това, което вършим с тях, е убийство.
Телефонът иззвъня. Гелсън го изгледа и включи интеркома.
— Казах, че не приемам повече никакви обаждания, независимо какви са.
— От Вашингтон е — отговори секретарката. — Помислих си, че…
— Извинявай — Гелсън вдигна слушалката. — Да. Неприятностите са големи… Така ли? Добре, ще го направя.
Той затвори телефона.