Анж Питу Дюма Александр

Не чака дълго. В единайсет часа шум от препускащи коне стигна до ушите й.

Катрин направи крачка напред.

Изидор бе близо до нея.

Лакеят стоеше встрани.

Без да слиза от коня, Изидор й протегна ръка, вдигна я на стремето, целуна я и й каза:

— Катрин, вчера441 във Версай са убили брат ми Жорж. Катрин, брат ми Оливие ме вика. Катрин, заминавам.

Отекна болезнено възклицание и Катрин яростно притисна в обятията си Шарни.

— О! — простена с уплах. — Щом са убили брат ви Жорж, те ще убият и вас.

— Катрин, каквото и да става, по-големият ми брат ме чака. Катрин, вие знаете дали ви обичам.

— Ах! Останете, останете — умоляваше девойката, която от онова, което й съобщи Изидор, бе доловила само едно: че заминава.

— Ами честта, Катрин! Ами брат ми Жорж! Ами отмъщението!

— О, клета аз! — извика тя.

И се отпусна назад, студена и трепереща, в ръцете на конника.

Една сълза се търкулна от очите на Изидор и падна на шията й.

— Вие плачете — отрони девойката. — Благодаря, вие ме обичате!

— А, да, Катрин, обичам те, но разбираш ли, брат ми, най-големият, главата на семейството, ми пише: „Ела“. Трябва да му се подчиня.

— Вървете — рече тя, — не ви задържам повече.

— Последна целувка, Катрин.

— Сбогом!

И примирена, защото бе съзнала, че нищо не може да възпре Изидор да откликне на заповедта на брат си, девойката се свлече от прегръдката на любимия на земята.

Изидор извърна очи, въздъхна, поколеба се за миг, ала теглен от неумолимата заповед, която бе получил, подкара коня си в галоп, отправяйки сетно „сбогом“ към Катрин.

Лакеят го последва през полето.

Катрин остана на земята, на мястото, където бе паднала, преграждайки с тялото си тесния път.

Почти веднага на възвишението се появи един човек, идващ от Виле-Котре; вървеше с големи крачки към фермата и в бързината за малко да се блъсне в безжизненото тяло, проснато на пътя.

Той загуби равновесие, залитна, отърколи се и дойде на себе си чак когато пипна с ръце неподвижното тяло.

— Катрин! — промълви. — Катрин мъртва!

И нададе ужасяващ вик, който накара кучетата във фермата да завият.

— О! — изплака. — Кой е убил Катрин?

И седна, треперещ, блед, вледенен, с бездиханното тяло на коленете си.